Легенда за трагичната любов на Еньо и Стана
Еньовден е празник в българския национален календар, който се празнува на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на националния празник – Еньо или Яне са къси форми на Йоан (Иван) – и постоянно обредите и традициите на двата празника се преплитат.
Легендата за Еньовата буля е обвързвана с огромната обич сред двама млади, конфликт с родителите и драматичен край. Тя споделя, че преди доста, доста години в едно село се залюбили двама луди млади. Това били Еньо и Стана. Непрекъснато мислели един за различен. Нито хлябът, нито гозбите им били сладки, в случай че не успеели да се видят денем.
Но бащата на Стана бил намислил друго. Един ден той сгодил щерка си в друго село. Минало се време и уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат булката. Нямало по какъв начин, тръгнала девойката, че женитба обратно не се връща. Когато стигнала огромния мост над Тунджа, тя смъкнала булото и се хвърлила в реката.
Като схванал за случилото се, обичаният й Еньо се поболял от тъга. Залежал се и цели девет години плакал и не ставал от леглото. Постелите изгнили под него. А през цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъка и хората почнали да измират. Земята се напукала и всичко сухо.
На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан кроеното, сложила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски облекла и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала: „ Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е пристигнала младоженка да ти стане!”.
Отворил необятно очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и умрял...
Изведнъж задухали мощни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни.
Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за обич и благодат. Накрая надпяват пръстени на момите, с цел да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.
Легендата за Еньовата буля е обвързвана с огромната обич сред двама млади, конфликт с родителите и драматичен край. Тя споделя, че преди доста, доста години в едно село се залюбили двама луди млади. Това били Еньо и Стана. Непрекъснато мислели един за различен. Нито хлябът, нито гозбите им били сладки, в случай че не успеели да се видят денем.
Но бащата на Стана бил намислил друго. Един ден той сгодил щерка си в друго село. Минало се време и уговорили сватбата. Дошли сватове и сватбари да вземат булката. Нямало по какъв начин, тръгнала девойката, че женитба обратно не се връща. Когато стигнала огромния мост над Тунджа, тя смъкнала булото и се хвърлила в реката.
Като схванал за случилото се, обичаният й Еньо се поболял от тъга. Залежал се и цели девет години плакал и не ставал от леглото. Постелите изгнили под него. А през цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъка и хората почнали да измират. Земята се напукала и всичко сухо.
На десетата година сестрата на Еньо взела от тъкачния стан кроеното, сложила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски облекла и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала: „ Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е пристигнала младоженка да ти стане!”.
Отворил необятно очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и умрял...
Изведнъж задухали мощни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни.
Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за обич и благодат. Накрая надпяват пръстени на момите, с цел да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ